„Проектирал и ще ръководи строежа”

или как отговорностите се пренасят през целия процес на изграждане и кой пред кого отговаря.

Архитектът носи висока отговорност пред клиента си, пред обществото и разбира се пред себе си. Дали се разбира по еднакъв начин, дали в реалността процесите са ясно управляеми – във всяка среда е по различен начин. Едно е сигурно: архитектът е този, който единствен е реалния мост между идеите на инвеститора, неговите намерения, възможности и крайния продукт. Последният се създава по проект. Автор е архитектът. Ние може да не искаме или да не виждаме високата му отговорност, може да припознаваме по един опростен начин, че „строителят” е този, който „създава сградата”. Да, ама не! Защото строителят е изпълнител, той не създава идеите, той ги получава наготово и е длъжен да се отчита за изпълнителската си работа пред архитекта.

Да, най-често има не един изпълнител, има един „главен” и много други, защото процесите са сложни, работите са много, но архитектът е един. Той е този, който приема в края работата на изпълнителя и той залага името и отговорността си пред инвеститора и времето. Архитектът е единственият, който познава всички елементи, части, системи, детайли, цветове и др. на сградата, той не просто обаче само ги е „видял”, той просто е диригентът, който е разрешил всяка една част да бъде на това място, да е толкова или повече голяма, да има мащаб, детайл или цвят и т.н.
Затова „архитектът” = лат.”главен майстор” в цяла Европа представлява инвеститора, разплаща парите на инвеститора, които реализират неговия проект само ако е изпълнен както той, архитектът го е проектирал. Това е исконното задължение и право на архитекта. Това обяснява колко свързан е архитектът с процеса на изпълнение на проекта си и това е основанието в много европейски страни (например Германия) архитектът да бъде и самия си изпълнител. Разбира се, когато освен квалификацията си на архитект, може да организира, управлява и отговаря за сложния процес на изпълнение, да носи отговорност за крайната цена, за срока и разбира се за качеството.

Архитектът трябва да стои до клиента си, обречен е на това да работи за него. Ще рече да знае интересите му, да знае, че на „всяка” цена едва ли клиентът му ще е съгласен да инвестира. Ще рече да знае стойността на това, което проектира. Не само да знае стойността на инвестицията, а да я управлява чрез средствата на проекта си, в интерес на клиента си и на обекта . Разбира се, че архитектът е този, който ще балансира с управлението на инвестицията, защото никой друг не познава комплексността на проекта. Всяко небалансирано инвестиционно решение ще ощетява една част за сметка на друга. Когато архитектът отговаря за стойността на проекта си, това ще рече, че отговаря и за баланса на инвестицията в него, а това е много важно за обекта, за инвеститора и за самия-архитект. Докато сам се изолира от това, архитектът ще „помага” да деформират проекта му, ще бъде разочарован и ще остава встрани, в света на чисто абстрактното.

Знаете ли защо днес архитектът не може да се наложи на изпълнителя. Много просто: защото не му плаща. И знаете ли защо, защото инвеститорът предпочита сам в много случаи да договаря изпълнението по цена. Е, сега, ако самите архитекти сами си самозабраняват да бъдат тези, с които инвеститорът се договаря, ще си отговорим и защо не се налага архитекта: защото сам се е изолирал.

Не беше много отдавна, когато точно строителите (изпълнителите на проекта на архитектите) скочиха срещу него – не може да има високи цени в проектирането, като че ли те плащат, а не им е работа да изпълняват проекта. Те, изпълнителите, искат да „владеят положението” пред инвеститора и затова архитектът им пречи в много случаи.

Е, затова колеги мои,не си отнемайте исконното право да сте „главен майстор”, да договаряме ние изпълнението на нашите проекти, изпълнителят ни нас да слуша и от нас да очаква приемане на изпълнителската си работа. Ние отговаряме пред инвеститора, той нас ангажира, а ние или ще ангажираме строител, или ще си изпълняваме нещата сами, или ще треперим, че изпълнителят така „хубаво”, по „неговите идеи” ще ни изпълни проекта, та после не можем да го познаем.

И да не се плашим от сенките си, да не се страхуваме, че едни сред нас покриват повече, други по-малко от огромния спектър на дейности, които като на архитекти ни принадлежат. Нека да сме по-единни и сговорчиви и да налагаме името си на водещи в процеса сред всички останали участници.

Арх.Юри Ангелов- гр.София