СТРОИТЕЛ > АРХИТЕКТ, АРХИТЕКТ > СТРОИТЕЛ, СТРОИТЕЛ = АРХИТЕКТ

Публикувано в:

Информационен бюлетин „Български Архитект“, брой от 21 април 2010

„Арх & Арт Форум“ , брой 15, 15-22 април 2010

Какъв е произходът на ненавистта на българския архитект към строителя и от кога датира тя? Предполагам, че още от времето на еднородното работническо-селско обществото, когато на почит бяха работниците , а не интелигенцията, към която се мъчим от години да се причислим. Заради криворазбраната ефективност на строителния процес, властимащите въведоха масовото панелно строителство, безкрайните ограничения за използване на строителни материали, предварителното съгласуване на проектите със строителя и маса други ограничения, които неизбежно формираха негативно отношение към един от участниците в инвестиционния процес, а именно строителя в качеството му на краен изпълнител на проекта.

Поколението, изучено и упражнявало занаята през периода 1944-1990 год., не беше чувало, пък и не познаваше опита на класиците на Българското възраждане майстор Никола Фичев, майстор Генчо Кънев, майстор Никола от Брацигово, майсторите Алекси, Павел и Миленко, изградили Рилския манастир, както и плеядата български архитекти от началото на двадесети век, които са подписвали проектите си с „Проектирал и ще ръководи”, поставили началото на градската архитектура в по-големите български градове.

В периода на голямото делене на „националната баница” архитектите, с присъщите ни морални скрупули, отново останахме извън процеса. „Ченгета” и спортисти оглавиха топлистата на двигателите на промените в икономиката и обществото. Малцина от колегите опитаха да се занимават с предприемачество и строителство, друга част влязоха в ресторантския и хотелски бизнес, някои станаха търговци. За съжаление частния бизнес и силната конкуренция, в повечето случаи без правила, изискват качества, повечето не-присъщи за „нашего брата архитекта“. Единственото спасение се оказа администрацията. И до ден днешен връзката, пряка или косвена, с администрацията се оказа най-сигурния и лесен достъп до проектантската работа. Този компромис се оказа приемлив за нашата съвест. Някак тихичко, по балкански, може и друг да ни слага печатите или пък да се подписваме с чуждо име, но така е най-лесно. И най-важното – никаква отговорност. Сградата-грозна, но нали не е твой подписа, ти си взел само хонорара. И този, чийто подпис стои, и той е спокоен, нали не е взел пари, значи не е отговорен за крайния резултат. Щом по документи всичко е наред , значи и съвестта е чиста. А крайния резултат – за него архитекта не е виновен, виновен е закона, че не му дава права, които и той сам не иска и, разбира се, по стара соц. традиция – главен виновник е предприемача и строителя. С него ние не трябва да имаме нищо общо, а камо-ли да му работим.

За 20 години демокрация не разбрахме:

че крайния продукт е резултат от съвместните усилия на инвеститор, проектант, строител и държава чрез нейния представител ,бил той и надзорна фирма.
че добрата архитектура се получава, когато „влезеш под кожата” на инвеститора, т.е. когато ти повярват и ти имат доверие ,че няма просто така да им похарчиш парите. Когато, паралелно с качествата на проекта, започнем да защитаваме и ефективността на инвестицията и предлагаме най-добрия баланс от цени за материали и труд за постигане на най-добър резултат.
че без пряко управление и контрол на финансирането по време на строежа, не можем да достигнем до добър резултат. През цялото време ние бягаме от строителството и отговорностите в него. Дори тези, които дръзнат да доближат до строителството, ги анатемосваме и сме готови да им отнемем правата. В практиката си имам множество случаи, в които инвеститорът е бил подвеждан да плати по-висока цена на първите, които започват строежа на сградата , изконсумирайки средствата за довършителни работи. Така сградата губи от качеството на довършителните работи и вложените за тях материали. Обратното също се случва – спестяване на скрити работи за сметка на бъдещи проблеми. Най- често срещани са спестените топло- и хидроизолационни работи в основите, в това число площни и околовръстни дренажи. Спестяват се много от аксесоарите на керемидените покриви. Недооценяват се качествата на добрата дограма и много други. Опитайте се да се наложите на строителя! Няма кой да ви чуе, освен ако не му плащате Вие. За Инвеститора в повечето случаи подробностите не са важни . Главното е да не се завиши цената на строежа. Кой е разумният балансьор – единствен архитекта. Архитектът и дружеството, което управлява в качеството си на главен изпълнител, може да избере с търг всеки от подизпълнителите си, реализирайки нужния за сградата баланс.
уважаването на държавата и нейните представители, както и стриктното спазване на действащите норми ще ни доближи до европейския морал и материален достатък. Свидетели сме на постоянните „предателства и откриване на нови вратички за заобикаляне на закона” от страна на компетентните администратори.

Камарата на архитектите успя да въведе регистър на проектантите и правила за упражняване на професията. Благодарение на КАБ се наложиха минимални цени за проектантските услуги и повечето колеги ги спазват. Създадохме регламент за признаване на задграничните дипломи и за признаване на нашите в чужбина. Присъединихме урбанистите и ландшафтните архитекти към нашата камара.

Независимо, че от ЗУТ отпадна забраната за съвместяване на функциите в инвестиционния процес, през 2009 год. в ЗКАИИП бе добавен текст:

Чл. 7. (9) (Нова, ДВ, бр. 28 от 2009 г.) Едно и също лице не може да участва в процеса на строителството едновременно като проектант и строител.

Макар ,че не съм съгласен с този текст или по скоро не приемам неговата крайност в ограничението, го приех като влязъл в сила закон. Само не разбирам, каква е необходимостта от текста на новия чл.25 в

предложенията за промени в Устава на КАБ, където е записано:

Чл.25. Архитект, ландшафтен архитект и урбанист, собственик, съдружник и /или служител във фирма , която участва в процеса на строителство, не отговарят на условията за придобиване на пълна проектантска правоспособност, съгл.чл.7,ал.9 от ЗКАИИП.

Изискването в чл.7,ал.(9) на ЗКАИИП е да не съвместяваш функциите на проектант и строител на един и същи обект, но по отделно да изпълняваш функциите – можеш. Новото предложение, направено за изменение в устава на КАБ, ни връща към вече отменени като противоконституционни текстове на ЗУТ за ограничения в правата на собственост и съвместяване в едно търговско дружество на отделни цикли на един и същ процес. Предложения текст е противоконституционен, защото ограничава правата на собственост на архитекта като гражданин на Република България, както и правото за свободно упражняване на легитимна търговска дейност. Считам, че неговото оставане в устава е незаконосъобразно.

В крайна сметка нали желанието ни е да подобрим качествата на средата, в която живеем и в чието създаване ние участваме?! Искаме да ни се цени труда, да ни уважават. Това ще се случи, когато най-сетне се научим да носим отговорност. Кой друг ако не архитекта трябва да носи отговорност за крайния резултат?! И докато заслужим това доверие и то бъде облечено в законови рамки, нека не вкарваме самоограничения за малцината, на които „им стиска” по този начин да контролират реализацията на проектите си.

Арх.Димитър Стефанов – Варна