Най-после узряхме за модерна архитектура

Архитект Д.Стефанов
Черно море – вторник, 23 юни 2009г.

– Варна винаги се е славела като красив град. Как се отрази на облика му новото стро­ителство през 90-те го­дини? Какви поуки мо­гат да се извлекат за­напред?

–  Всеки период от раз­витието на града от неговото създаване до днес е имал масови и предста­вителни сгради. С годи­ните масовите са си оти­вали, а представителни­те – оставали. По време на социализма масово строителство бяха па­нелните комплекси. Да не би те да бяха краси­ви?! През 90-те години изведнъж се развърза частната инициатива. Нямаше адекватна нормативна база и контрол. Не е без значение, че процесът беше пуснат в централната част на града. Просто там има­ше много стари сгради и голямо търсене на го­тови жилища. Затова имаме този горчив ре­зултат. Как да го проме­ним?

Трудно. Нужна е обще­ствена нагласа и воля на управляващите. Трябва малко повече да се ува­жават специалистите. За близките няколко го­дини съм песимист. Пък после – ще видим.

– Каква е цената на компромисите, които бяха направени заради амбицията на предприемачите за бързи пе­чалби?

– Не приемам, че пред­приемач е мръсна дума. Шапка свалям на всеки, който има желание, енергия и воля в тази об­ществена среда да рискува, да работи и гради. Не приемам също, че ар­хитект е мръсна дума. А някои управляващи непрекъснато ни го натяк­ват. Ако някой нарушава закона и той по обра­зование е архитект нека отговаря за дей­ствията си. Убеден съм, че когато има воля, ар­хитектите и предприе­мачите се разбират прекрасно Та ние сме от една и

съща страна на барие­рата. Ние работим за добър краен продукт!

Грешки има навсякъде – и в центъра, и в комп­лексите, и в курортните и вилните зони. Коя е най-болезнена – не знам.

– Има ли добри приме­ри за успешни архитек­турни решения в днеш­на Варна?

– Определено. В някои части   на  центъра   на Варна и в крайбрежни­те зони се появиха добри архитектурни сгради и ансамбли. Те са резул­тат от узрялото жела­ние и усилията на проектанти и предприема­чи да изграждат по-ка­чествени сгради и сре­да от сгради, разбира се. В крайна сметка мно­го колеги в бранша се стараят да поддържат имидж с добри примери за градска архитектура. Вече отминава времето на бурното и безразсъ­дно строителство.

– Как може да се оп­редели сегашният ар­хитектурен стил в ново­то строителство, за който ще говорят бъде­щите поколения?

–  Има отделни архи­тектурни сгради и ан­самбли, които ще оста­нат в историята на гра­да. Не бих посочил конкретен стил. У нас първото, което ни се прииска след панелния бум, е да строим моно­литни сгради с тухли и те да имат „разчупена“ -ужасно определение, форма.

После дойде постмо­дерният повей, но той се изрази в някой друг кор­низ и кована решетка. Сега най-после узряхме за модерната архитек­тура. Мисля, че после­дните няколко години тя вършее хармана.

– Съществува ли изоб­що концепция за обли­ка на Варна?

–  Не бих казал, че има такава.   Просто   този въпрос не стои на дне­вен ред в резултат от социално-икономичес­ките   фактори,   които сведоха живота у нас до борба за оцеляване. Хо­рата са оскотяли и мис­лят за своя дом, за своя­та градинка, но не и за начина, по който могат да допринесат за своя блок или своята улица.

– Това означава ли, че в страната ни няма град, чийто облик да се развива концептуално?

– Не, у нас има градове с много добри градоуст­ройствени планове, кои­то са намерили отражение и върху архитектур­ния облик.

– Очаквате ли Общи­ят устройствен план да се отрази позитивно върху архитектурата на Варна?

– Той цели по-скоро да даде насоки за гене­ралното развитие  на града   във   връзка   с транспорта, комуника­циите, зоните и харак­тера на застрояване. Проектът не се фокусира върху детайли относ­но самата архитектура. В това отношение Съюзът на архитектите до голяма степен е длъжник на варненци, но идеите, които тръгват от нашите сбир­ки, не стигат до местната власт.

– А какво прави архи­тектурната колегия на Варна в защита на ар­хитектурните паметни­ци?

– Пишем писма и никой не ни чува! Убедих се, че не можеш да избягаш от средното ниво на блато­то. 250 души сме. Дори не желаят да се срещат с нас. Не сме интересни като избиратели. Самоунищожаваме   се,   но това сме ние.

– Как изглежда Варна в мечтите Ви?

–  Малко по-малко бал­кански и повече евро­пейски.

– Как гледате на екзо­тичните решения, които се наблюдават при санираните на парче жилищни сгради? Етажни­те собственици често се спират на цветове, които са напълно различ­ни от цвета на фасадата на блока.

– Излишно е да комен­тираме тази практика. Смятам, че е безумно да се нарушава цялос­тният облик на сграда­та по този начин. Дори старите панелки   си имат визия, основана на някаква естетика, която не бива да се на­рушава. Задължително е, санирайки жилищата си, хората да се съоб­разят с облика на бло­ковете.

– Масово разпростра­нено е мнението, че след саниране фасади­те трябва да се боядис­ват например в сиво, тъй като този цвят „носи на мръсотия„. Какви са цветовете, ко­ито според Вас би тряб­вало да се използват?

– Абсурдно е хората да вземат решения за цветовете въз основа на подобни мнения. Черната или бялата кола изглежда по-мръсна след дъжд?! Тъмните тонове привли­чат светлината и това обикновено прави замър­сяването по-очевидно. По принцип има „препоръчвани“ и „харесвани“ цветове за всяко време. Тук сме далече от световната мода. Истината е, че всичко омръзва. Както при модата в облекло­то и музиката, така и в архитектурата по-инте­лигентната публика ха­ресва новите преразкази, търси необичайно­то. В интериора свобо­дата е по-голяма, защо­то каквото и да сториш, си го гледаш сам. Друго е в сградата, която стои 20 – 50 години. Там не може да не се съобразиш с околната среда, каквато и да е тя.

– Сега е сезонът на ремонтите. Какви съвети бихте дали на обикновените семейства, които ре­шат да предприемат ремонт в домовете си?

–  Най-важното е да преценят от какво има нужда домът им. Добре е да се консултират със специалист, за да набе­лежат приоритетите си. Излишно е например да сменят тапети на поме­щение, където има теч и той рано или късно ще избие по стените. Про­ектанти, архитекти, хора, които се занима­ват с интериор, могат да консултират профе­сионално как да се под­ходи към дадено жили­ще. Следващата стъпка е да се направи точна калкулация на разходи­те, да се разпределят средствата в зависи­мост от необходимите ремонтни мероприятия. Излишно е да се пред­приемат инициативи, за които парите на даде­но домакинство доникъ­де няма да стигнат.

– Но ремонтите все още се правят твърде хаотично. Какво е необ­ходимо, за да се из­вършват по–организи­рано от етажните соб­ствениците?

–  Надявам се за това да помогне законът за етажната собственост, който допуска живее­щите в един вход да се сдружават, за да обновят сградата, където живеят.