Варна първа по развитие сред евроградовете

Архитект Д.Стефанов
„Позвънете” – 25 октомври 2004г.

– Арх. Стефанов, как ще комен­тирате архитектурната среда на Варна от последните години с ог­лед гъстота, естетика, панели?

–  Варна е един от най-красивите български градове, с богата история и много паметници на архитектура­та. Всичко това имаше сериозно раз­витие през годините на комунизма в посока уедряване на града и разши­ряването му в западна посока.

Варна е град, претърпял бурното развитие на страната през последните 14 години заради привлекателността на местополо­жението си и заради климата си, както и заради перспективите, които виждат потенциалните инвеститори в него.

По тази причина Варна беше кла­сирана на първо място в международ­на класация за развитието през пос­ледните години на отделните градо­ве в Европа. Тя беше класирана като град с най-висок темп на развитие и с изключително висок инвеститорс­ки интерес.

Варна се развива изключително бурно и този процес не може да не бъде съпътстван от грешки, които се наслагват през това развитие. Греш­ки, които са до известна степен обяс­ними, тъй като за много къс период от време се пренастрои системата, критериите, мисленето и организаци­ята на обществото, поради което всички архитекти научиха много.

Нещата вече влизат в релси. Засилва се контролът, като се създават правила, които все повече се спазват.

Аз съм оптимист за това, че вли­зайки в Европа, бъдещето ни е свърза­но с успешно развитие на града. Раз­бира се, тук не можем да не отчетем, че архитектурата създава трайни сле­ди и грешките й също имат дългот­раен характер. Така че през времето, в което сме се учили, са създадени творби и строителни продукти, мно­го от които замърсяват средата и с които не можем да се гордеем. Те са предмет на постоянно обсъждане и порицание в средите на архитектите. Този критичен глас обаче все повече се чува и сред самата общественост.

– Кои са грешките, които визи­рате?

–  О, има много такива. Става въпрос главно за жилищни сгради. Една от причините за лошите резул­тати е и непрекъснатата смяна на за­коновите изисквания към строител­ството и проектирането. Когато прав­ната рамка е различна, сме свидете­ли на различни резултати. Но отново казвам, че нещата се наместват до голяма степен благодарение на това, че приемаме вече една готова рабо­теща рамка – това са европейското законодателство и правила.

Моите надежди са свързани основно с този етап на влизането ни в Европейския съюз, което приемам главно като вкарване на държавата ни в ред.

Това ще доведе и до подобряване на комуникациите и до създаване на една абсолютно безкомпромисна, но конкурентна среда, която да стимулира развитието.

– Не би ли трябвало Варна, като европейски град и център на туризъм и култура, да след­ва определен архи­тектурен стил от естетическа гледна точка? Свидетели сме на неверо­ятни сградни абсурди, които по никакъв начин не коренспондират със старите сгради – архитектурни   и исторически паметници?

–  Стилът е сложно понятие. Кой да каже какъв да бъде той?

Стилът се определя от тези, които са водещи днес. Стилът е и адекватен на интелектуалното развитие на водещите.

Тоест водещите ни архитекти са това ниво, на което са и сградите ни. Не бих казал, че очаквам нещо дру­го. Ако Варна беше градена от фран­цузи, то щеше да изглежда по друг начин. Ние сме тези, които са го на­правили такъв, какъвто е.

Стилът за мен е култура – култура да оцениш и да уважаваш този, който е градил преди теб, да оцениш този, който ти възлага градежа, да оцениш средата, в която си и да направиш един продукт, който да се вписва в тази среда.

Моят упрек е, че ние не осъзнава­ме и че не сме толерантни към това, което е създадено преди нас и съот­ветно трябва да се адаптираме и да продължаваме да градим ценните неща, които са ни останали от пред­шествениците. В този смисъл съхра­няването на архитектурната памет на града е изключително важно, защото това, което ни е останало от нея е най-доброто и то би трябвало да продължи да се преразказва и претво­рява.

– Свидетели сме, че във Варна се появиха и сгради, които са по-характерни за новите градове в Европа.

– Аз съм противник на прякото ко­пиране на западни образци.

Ние имаме достатъчно добри балкански образци, които са адекватни на българския климат и история. Намирането на адекват­ния архитектурен образ, всъщност е може би най-големият проблем на колегията ни за търсе­нето на собствената ни идентич­ност.