Нови строежи по „Княз Борис I“, но само при решено паркиране

Архитект Д.Стефанов
НД – сряда, 21 юли 2004г.

– Арх. Стефанов, от­ношението към съхра­няването на архитек­турното наследство на Варна не е еднознач­но – има много хубави примери и в същото време немалко случаи на груба арогантност, включително отписва­не на сгради от списъка на защитените обекти, за да бъдат съборени. Защо става така?

Градът е като възрастен човек

– Ще тръгна оттам, че градът като организъм е сложна система от взаимовръзки и интере­си, в които се противо­поставят и  съжителстват   едновременно общественият и лични­ят интерес. Не може да се абсолютизира нито единият, нито другият. Живяхме  в общество, където общественият интерес беше фавори­зиран,   а   частният   напълно пренебрегнат. Сега, отблъсквайки се от  едната  крайност, отиваме    в   другата, като се опитваме да из­дигнем в култ частния интерес, отказвайки да признаем  необходимос­тта от  регулатори и норми, гарантиращи об­щия баланс и хармония. След  критериите,   по които оценяваме един град – удобството да се живее в него, изобилие­то от работни места, които предлага – има един критерий от изключителна важност – това е физиономията на града, обединяваща ма­териалната среда и ду­ховните ценности. Един град е толкова по-инте­ресен,  колкото  повече исторически  наслагвания има. Разхождайки се из града, можеш да про­четеш неговата исто­рия. Да откриеш в нея плюсовете и  минусите в развитието му, толе­рантността,  конфронтациите,  съжителствата между различ­ните етноси. Дали об­ществото е било демок­ратично или пирамидал­но,  дали е била силна религията… Всичко това се чете по архитектурата.  В  крайна сметка, колкото са по­вече    историческите пластове и са различни тези наслагванията, ко­ито съжителстват помежду си, и то в толе­рантно       отношение едно към друго, толкова този град е по-интере­сен за своите граждани и гости. Той (градът) е като възрастен човек. С него винаги е интерес­но да се води разговор, защото той е философ, открил е много от при­родните закони за себе си, помъдрял е. В бога­тия на история град човек се чувства по-зрял и по-отговорен. Изхождайки от тази максима, би трябвало да се обърнем към онова, което имаме като останал сграден фонд, и да пре­ценим дали да го съхра­няваме, като го консер­вираме за бъдещите поколения. Дали да го адаптираме към днеш­ните изисквания, като запазим частичка от духа му или да го сри­нем в името на поред­ния билдинг.

Улици, които „пеят в един хор„

– Кой от подходите е за предпочитане?

– Светът е шарен. Има ценители както на ав­тентичните паметни­ци, така и на смелите адаптации. И други, ко­ито мислят, че светът започва и завършва с тях. Възхищавам се от градове,  в които цели улици „пеят в един хор“. Аз уважавам всички под­ходи, стига да са реали­зирани интелигентно, с ум и душа. Възхищавам се от Прага, един град, който съхрани атмос­ферата си, независимо от обществения строй. И днес модерните сгра­ди в центъра му носят същия романтичен дух. Тук искам да  се  пре­хвърля към сградата на бившата Военноморска болница във Варна. Чуха се приказки, че тя може да бъде премахната и на нейно място да се изгра­ди модерна сграда. За мен е по-близка мисълта тя да бъде съхранена ча­стично, като се адапти­ра към новите функции.

– Това, което говори­те, е теория, как може тя да се приложи в на­шия град? Ето напоследък много се дискутира за бъдещето на бул. „Княз Борис I“ в отсечката между Икономическия университет и хотел „Черно море„.

–  Решението на  про­блема със застрояване­то   на   тази   отсечка носи в себе си появата на два нови проблема. Първият е този, за кой­то вече говорихме. Това е   силует,   който  сме свикнали да възприема­ме и има отделни образ­ци, които са много доб­ри. Има и такива, които не са архитектурни па­метници и могат спокойно да бъдат премахнати. Новата застройка трябва да уважи, да се поклони пред този мащаб и силует, да го развие в духа на улица­та и съответно да го обогати. Това е чисто архитектурен проблем, който е решим с предявявянето на по- високи претенции към проектите, които се предлагат. Моето предложение бе да се изисква от всеки предприемач, собственик на терен в този рай­он, да представя поне по два варианта от раз­лични колективи за ре­шение на проблема. Това е важно за самия него, да има избор и второ – за градоустройствения съвет, който приема проектите. Това предло­жение обаче някак оста­на във въздуха, не се за­писа никъде, тъй като не го изисквал законът. А моето предложение беше за допълнителни мерки, които гаранти­рат субективния фактор. Това е решим въпрос. Далеч по-сложен е вторият въпрос, за комуникациите, който се създава с увеличаване на плътността на среда­та. Реконструирайки тази територия, където в момента живеят по едно-две семейства в имот, естествено увеличавайки етажността, там се появяват нови заселници, които идват със своите автомобили. Трябва някъде да паркират. Ако сградите имат подземни паркинги, трябва някак да стиг­нат до тях. Значи, пускайки застройката, трябва ясно да си дадем сметка, че пускаме движението по този отрязък на улицата. Моето лично мнение, което, виждам, се поддържа и общо от Колегията, е да се запази пешеходният характер по бул. „Княз Борис I“ от Икономическия университет до Ка­тедралата, както е сега. Има междинни ре­шения, да се стесни платното и да се напра­вят широки тротоари. Бул. „Владислав Варненчик“ е също с широки тротоари и едно безкрайно паркиране по платна с оживено движение на коли. На мен не ми е приятно да минавам оттам. Аз харесвам да се движа по „Княз Борис I“ в сегашния му вид.

Двете решения

– В интервю колега­та Ви Пламен Андреев каза, че в тази част на „Княз Борис I“ трябва да се привличат само ин­веститори, които мо­гат да отговорят на изискванията за поддьржане на пешеходна­та зона, тоест да ин­вестират в необходима­та инфраструктура…

–  Това е принципното решение   на   въпроса. Конкретната му реали­зация се изправя пред много проблеми. Отсечката е прекалено къса и тясна. Тя дава бъзможност да са прекарат две седемметрови платна и по една лента за паркиране в двете страни. За да се реализира това и да се направят подходи за подземно паркиране от  двете  страни   на парцелите, изисква цяла­та сложна и оплетена подземна инфраструк­тура, която е в ужасно състояние, основно да се    реконструира.    А това е страшно голяма инвестиция. И второ – на практика това двуредно паркиране в двете стра­ни не може да върне ин­вестицията. Това донякъде може да се полу­чи, ако има възможност да   се   подредят  и   по един  ред  магазин   от двете страни. Но сега е неефективно. Общината няма възможност да се бръкне за тези пари. Според мен за момента има две решения.

Едното е с пускане на строителството, първо да се пресметне с колко коли ще се затормози тази територия и за тях да се осигурят мес­та на етажни подземни паркинги. Един от тях може да бъде паркингът на общината. Там има всички условия да слезе надолу поне две-три нива и още толкова на­горе. Така ще се получи голям паркинг, който да разтовари централната градска част. Частично решение е, ако се осво­бодят подземните нива на паркинга на Фестивалния и конгресен център, който в момен­та се използва за други цели. Той е държавна собственост и може да се използва. Под дворо­вете на Музикалното училище и Икономическия техникум също мо­гат да се направят под­земни паркинги. Това са четири Възможни места. Също се говори за завоя пред Летния театър, където започва бул. „Приморски“ – там да се направи буферно паркиране. Тоест паралелно с пускането на новото за­строяване трябва да се облекчи поне паркирането в тази зона, което вече е стигнало до състояние на колапс, и то не само през летния сезон. Има и трети ва­риант, застъпен в конкурсния проект, който арх. Симеон Саралиев предложи на внимание­то на Общинския съвет. Той предлага високоетажна застройка, която да поеме част от реша­ването на комуникаци­онните проблеми на зо­ната, като се съчетае общественият и част­ният интерес. Но това е само едно мнение. Още няма общо решение как да се застроява в този район, дали там да бъде градското сити и офис-зоните, или да им се търси нова територия в района на пристанище­то. Там да се постави началото на градското сити.

– Банките вече си ка­заха думата, като на­правиха своето сити в пригаровия район…

–  Засега едно е безус­ловно. Тази част на цен­търа няма да се запази в този вид. Ще има стро­ителство.  По принцип на част от проблемите отговор ще даде новият Общ градоустройствен план, на който така или иначе се даде ход.

– Вие сте член на Об­ществения градоуст­ройствен съвет към кмета, в който се дебатират всички тези въпроси. Смятате ли, че с него се прави сери­озна стъпка към нами­ране на вярната посока – гражданското обще­ство чрез своите орга­низации да има реша­ващ глас за жизненоважните за града въпроси? Може ли него­вата дума да стигне до тези, които ще вземат решенията?

Дивидентите са за гражданското общество

– Мисля, че това е изключително добра фор­ма за диалог между кме­та и администрацията, от една страна, и гражданството, от друга, в лицето на професионал­ното общество, каквото е този съвет. Участие­то в Обществения гра­доустройствен  съвет не носи никакви дивиден­ти на неговите членове и по тази причина отно­шението им е изключително  професионално, доброжелателно. От дру­га страна, скъсява се връзката общество – ли­дер на администрация­та. Кметът има възможност да се консултира по определени проблеми с групата специалисти. Общественият  съвет може да пулсира – при нужда в него участват различни   кръгове   от специалисти, което оп­ределя гъвкавостта му. В   конкретния   случай смятам, че на масата бяха поставени  много проблеми, които са изключително  важни  за града. Смятам, че форма­та е добра и за това за­щото в ежедневната си работа администрация­та   решава   текущи   и неотложни задачи и чес­то не остава време за дискусии  по горещите проблеми на града. Тези срещи способстват за бързи  и  адекватни управленски      решения. Впрочем намирането на вярното   решение   на заплетения   случай   с бившата Военноморска болница и застрояване­то на бул. „Княз Борис I“ в участъка между ИУ и „Черно  море“  ще  бъде красноречиво  доказателство,  че  вече  наи­стина   правим   верни стъпки към развитие на гражданското   обще­ство.