Стара Варна трябва да запази уникалния естетически климат

Архитект Д.Стефанов
В-к НАРОДНО ДЕЛО – понеделник, 3 ноември 2003г.

– Арх. Стефанов, кaкво показа тазгодишни­ят строителен салон във Варна?

–  Не бяха много участ­ниците на Варненския строителен салон, но това за мен не е основния критерий за оценка. Най-важното е, че той показа Възход в развитието на строител­ството. Във всички слу­чаи построеното през изтеклата година е крачка напред. Това ка­тегорично го декларирам. И ще се обоснова. Без да противопоставям изданията на салона през годините, но факт е, че преди търсех­ме да отличим сградата, която е що-годе построена по проекта, да има пластмасова догра­ма или изобщо някаква топлинна изолация. Докато сега няма сграда, която да е с лоша изо­лация или некачествена дограма, да не е издадена no проект. С други думи, основните елементи, както е при компановката на кола­та, вече не са екстри. Това са неща, присъщи на всеки строителен продукт.

– Бяхте член на Жури­то за Голямата награда „Златният отвес„. Кaквo отличава новите жилищни сгради?

–  Заедно с цялата кoмисия обходихме представените o6eкmu в конкурса. Първото, което направи добро впе­чатление (и то пролича в единодушното ни ре­шение за голямата на­градата), е тенденция­та, реализирана в Жи­лищния комплекс „Панорама“. Вече можем да говорим за комплексна среда за обитаване. В нея има изграден комплекс от сгради, заедно с необходимата инфраструктура, осигуряваща във всяко отношение нормалното обитаване на хората, живеещи там. Това е една нова посока, която не е от днес в света, но у нас тепърва навлиза. Става дума за обединяване на няколко отделни парцела и търсене на нова, по-доб­ра форма на обслужване на клиентите. Второ­то, което прави впечат­ление (вече споменах за него), е приблизително уеднаквеното качество на сградите. Всички вече имат качествена пластмасова или алуми­ниева дограма, добра топло- и хидроизолационна система. Все повече сгради отвън са офор­мени с добри материали, имат каменни облицовки поне в цокълните етажи. Вкарани са елементи на допълнителна украса, а когато започне да се появява вътрешната естетuкa, се получава сгра­да на no-високо каче­ствено ниво.

– A какво все още пра­ви лошо впечатление?

–  На фона на общото добро  впечатление се забелязват и недо­статъци, особено при привързването на сгра­дата около терена, вертикалната nлaниpoвкa. Става дума за тротоа­рите,  подходите към подземните паркинги, отвеждането на дъждовните води. Свидетели сме на случаи, където между две съседни сгра­ди тротоарите правят cкoк с 50см и хората се спъват, което е недопу­стимо. За първи път на това журиране потърсихме мнението и на проектантите за ре­ализираните oбeктu. За съжаление има още слу­чаи, при които mе са били  пренебрегнати и това личеше в сградите. Било в оцветяването или в някои детайли по довършването, добрият резултат е плод на три-единството, на съвмес­тните усилия на инвес­титор, проектант и изпълнител.

Забелязва се още една нова тенденция и тя беше представена в обект на фирмата „Петровски Николов“ – ре­ставрация на сграда, ко­ято е паметник на архитектурата. Това е изключително актуален въпрос, тъй като се поизчерпаха терените за развитие в централната част на града и пред­стои навлизане в историческия център, включително работа в пар­цели с паметници на архитектурата. В това отношение опитът е скромен, подходите са различни и кaтo цяло оценката, бих казал, все още не е задоволи­телна. Убеден съм, че има още много какво да се прави.

– Къде е най–големи­ят проблем?

–  Има още много какво да се прави в адаптаци­ята на старите сгради, на вписването на нови­те в старата среда. За­щото това, което е ос­новна ценност за историческата част на Вар­на, на сградите, които оформят „Княз Борис I“, „Мария-Луиза” и др., е усещането за естетически климат. Той тряб­ва да бъде усетен и кул­турно пресъздаден, допълнен донякъде, а не брутално нарушен. Такива случаи има немалко през последните години.

Пак в линия на общите пожелания искам да кaжa, че проблемите не бива да се решават пар­че по парче. Винаги трябва да изследваме и съседните имоти. На­пример за „Княз Борис I“ е нужно цялостно комуникационно решение. Това е пешеходна улица, Която не може да оста­не в този си вид, но във вcuчкu случаи трябва да има варианти на реше­ние. При решаването на такъв въпрос основно трябва да се използва конкурсът. Ако инвеститорът няма такава възможност, то поне да има два или три вариан­та на решение от раз­лични колективи. Това е кaктo в негов интерес, тaкa и на цялата обще­ственост във Варна. За­щото гарантира възможно най-доброто реше­ние.

– Малко са добрите образци на запазване на архитектурното наследство. Освен „Бейовата Къща” на ул. „Ал. Батенберг11, изпълнена от „Комфорт„, и още неколцина по „Мария–Луиза , май няма други?

– Подходите за раз­лични. Говоря за историческата архитектурна среда. Haй – oбикнoвeният подход е пресъзда­ване на старата сгра­да с пълната й реставрация. Другият възможен

подход – и той бе използван по ул. „Габрово”, „ Улицата на дете­то” в някои фрагменти, това е на контраста. Където до една съще­ствуваща богата на yкраса сграда се поставя стъклена фасада, която е неутрална и подчер­тава хубостта на дру­гата. И третият вари­ант е типът фентъзи -модерният преразказ на средата. За мен това е последният и най- модерен

подход. Защото в крайна cмeткa чoвeк иcкa дa се чувства доб­ре в околната среда. А той се чувства добре, когато има многообра­зие на гpaгcкaтa тъкан. Един град, кога­то е строен за къс пе­риод от време, това му личи. Колкото и да е хубав, той е скучен. Също­то се получава и кога­то е строен от малко на брой екипи. Трябва да са минали много поколения, много хора да са проектирали и да са ос­тавили най-доброто от себе си. Точно в това се състои мъдростта и богатството на един град.

– Кажете нещо пове­че за подхода фентъзи?

–  Сега, както в лите­ратурата, върхът на сладоледа е тъй нарече­ното фентъзи  –  абсо­лютно    развихрената фантазия. Потапяш се в един свят, който всеки път  по  различен  начин тe изненадва. Мисля си, че това ни очаква и бих се радвал, aкo го видя в реализациите. Дали ще е някакъв вид постмо­дерна apхитектура или доразвитие, смесване на стиловете. В крайна сметка аз изхождам от усещането на консума­торите на тази визия. За мен е приятно онова, което запазва мащаба, но в него има изненада, някаква интрига. Прият­но ти е да Възприемаш тaкaвa визия.

– Можем ли вече категорично да приемем, че напълно сме скъсали с грозното строител­ство от средата на 90-те години и че сме тръгнали наистина към изграждане на съвре­менния, eвponeйcкu облик на Варна?

–  Все още не може да се начертае граница, но това е пoсoкaтa. Aкo се върнем спрямо минала­та година, трудно ще направим разграничени­ето, но aкo се върнем пет-седем години назад и направим сравнение, вече има определена разлика. Поcoкaтa е вярна. Ние преживяхме многото промени в закона за устройство на територията. Вероят­но още ще има, но тaкa или иначе законът се намества. В крайна сметка това многооб­разие на лошо и красиво строителство бе плод на липсата на по­стоянно действащ и ясен закон.

– Още ли го изживяваме?

–  Сам  по себе си  законът не решава вcuчкo. Той  дава  регламента. Резултатът е от действието на вcички зaкoни, от функционирането на държавата кaтo цяло.  Законът сам  по себе си може да е добър, но увисва без действието на държавата. По­степенно тя започва да функционира кaтo нор­мална държава и това започва да се вижда В строителството. надявам се, новият закон за устройство на терито­рията, засилването на контрола върху незаконното строителство в крайна сметка да доведат до допълнително вкарване на ред в бран­ша. От друга страна действа самореглацията на пазара. От това че постепенно се приближаваме към членството в ЕС. Вече осе­заемо влизат чужди ин­веститори, наши стро­ителни фирми излизат навън. Целият този про­цес постепенно дърпа напред развитието на цялата икономика и в частност на строител­ството. Това се вижда добре.

Въпросите    зададе Стефан ДЕНКОВ