За отношенията инвеститор-проектант-строител

Архитект Д.Стефанов
Строителство Градът – 24-30 април 2000г.

Да приемем сградата като обобщен образ на иначе многоликия строителен продукт. По своята същност тя създава на хората подходящи условия за реализиране на многостранната човешка дейност и физическа защита от природните явления.
Изискванията за сградата се определят от бъдещите ползватели, които финансират проекта и реализацията. В повечето случаи поради необходимостта от определени познания за целта се наемат компетентни лица, които представляват инвеститора пред проектанта и строителя.

Сградата се създава от архитекта проектант. Той съвместява инвеститорските желания и възможности със своите знания, опит и култура, в резултат на което се ражда идеята за сградата. Елементи на нейната същност са вътрешната подредба на помещенията, красотата на подреждане на обемите и пространствата, интелигентността на архитектурния детайл. Сградата получава материален израз в ръцете на строителя. И най-красивият проект може да бъде опошлен ако попадне в неопитни ръце. Среща се и обратното – обекти със съмнителни архитектурни достойнства могат да изглеждат добре, ако са изпълнени с култура.

Отношенията инвеститор-проектант-строител се проявяват винаги в конкретна обществено-икономическа ситуация. Тяхната същност се определя от действащата законова и нормативна уредба. Когато е налице трайна тенденция към дискредитация на завършения продукт, трябва да се търси причината в липсата на подходяща законова уредба.
Промяната на икономическите условия, изразена в смяна на собствеността, децентрализация в управ¬лението на икономиката и въвеждане на пазарния принцип на реализация на продукцията, размести обществените слоеве, при което се преосмислиха взаимоотношенията инвеститор-проектант и изпълнител. На пазара се появиха съвършено неподготвени, според нашите представи, представители на отделните групи:
– Инвеститори с „осмокласно образование“ и съвършен нюх към пазара реализираха печеливши обекти на храненето, шоу-бизнеса, производството и търговията.
– Необременени проектанти, в някои случаи без архитектурно образование, реализираха обекти, за които все още не смеем да говорим.
– Предприемчиви млади хора се заеха със строителство и реализираха обекти с много добро качество, за срам на големи строители от близкото минало. Разбира се, случаите с добър завършек са многократно по-малко от несполучливите и точно по тази причина са нужни промени по цялата верига на инвестиционния процес.

Отмира времето на инвеститорите с лесно спечелени пари, които с размах ги харчеха в не винаги успешни начинания.
Днес представителите на оцелелия бизнес с много писания и обосновки доказват на невярващите банкери своите инвестиционни намерения. В повечето случаи отпуснатите кредити не са достатъчни за изграждане на целия обект. Това води до компромиси, които архитектът трябва да бъде готов да направи. Сложността на осигуряването на цялата инвестиция, както и липсата на достатъчна строителна култура в частния инвеститор правят задължително заданието за проектиране, в което трябва предварително да бъде намерен необходимият баланс между финансовите възможности и желанията за облик на бъдещия обект.

Отсъствието на ясно поставена задача води проектанта до неадекватни проекти, реализацията на които компрометират колегията като цяло. Сериозен проблем, водещ началото си от инвеститора, е перманентното му желание за промени, развито от недоверието към проектанта, липсата на контрол по време на строителството и традиционната за последните години безнаказаност на строителните своеволия.

Причините се коренят отчасти в прекомерното самочувствие на бизнесмените от прехода и не е за премълчаване от недопроучените и недоокомплектовани проекти, които се представят като работни. Появата на строителния надзор подпомага окомплектоването на проектите, но не в неговата компетенция да оценява пригодността на проекта за конкретния обект и изпълнител.

Според мен трябва да се възприеме практиката за съгласуване и одобряване на технически проект и разработване на работни проекти от изпълнителя, съобразени с неговите технологични възможности. Едва тогава работният проект ще завършва с генерална сметка, въз основа на която инвеститорът ще е в състояние да сключи коректен договор и може да очаква същият да бъде спазен.

Последните десет години обезсърчиха проектантите. Намаляването на обема на строителството и загубата на доверие към проектантския труд изкара на повърхността негативи, с които не би се гордял никой европеец. Чиновнизацията взе връх и в проектантските среди. Правило стана факта, че за да имаш работа, трябва да си одобряваща инстанция. Одобряването на проектите стана по-важно от самите проекти. Затова и се загуби доверието на частните предприемачи и инвеститори. Те искат срещу парите си добри и достатъчни проекти. Тези проекти се правят в ателиетата, а не в канцелариите.
За да се възстанови до¬верието към проектантите, трябва да се разграничи административната от проектантската дейност. За огромно съжаление това ще стане възможно при покачване на доходите на общинския и държавния служител до съизмерим с проектантската практика размер или поне до размер за нормално възпроизводство.

Промени настъпиха и в характера на проектантския труд. Благодарение на пряката връзка с инвеститора, който днес се идентифицира като собственик, проектантът има възможност да бъде пряк съветник и консултант, да вниква в проблемите на инвеститора и да помага за правилното им решаване. Днес той трябва да вниква и да познава проблемите на своите клиенти, за да бъде полезен, уважаван и търсен.
За създаване на доверието към проектанта ще помогне и промяната в законовата уредба. Одобреният проект трябва да бъде закон за инвеститора и изпълнителя. Неизпълнението трябва да се санкционира болезнено, за да не се допуска. И в същия момент проектантът трябва да има право да нанася промени по целесъобразност, защото по-добрият краен продукт е цел за всички.

Промените през деветдесетте години развързаха ръцете на строителите. Свободният пазар и простата предприемаческа схема – парцел срещу жилища, развихри строителната фантазия на много предприемчиви люде. Безконтролието от страна на държавата и отсъствието на санкции предразполагаше към своеволни промени в проектите с цел увеличаване на РЗП. Практика стана първо да се строи, а после да се узаконява по простата причина, че така е по-лесно за всички участници в процеса и по-изгодно за посредниците-узаконители. Да, но от това загуби българската архитектура и обществото, което десети¬летия напред ще консумира наред с безличните панелни комплекси и безвкусните приумици на преходния период, които завзеха най-ценните централни райони на градовете.