Вървете след мен и внимавайте къде стъпвате….

На хоризонта се задава месец Декември.По радиото зачестяват коледните шлагери. Дядо Коледа слага подаръците в чувала, и пои елените с алпин дизел, за да не им замръзнат носовете в празничната нощ. Като всяка уважаваща себе си организация и ние ще имаме нови corporate стоки за началото на идното десетилетие, с които да радваме държавните служители, клиенти и колеги. Представям на вниманието на малцината любопитни новия календар на Urban Creative Studio, чиято тема е пътуването.

Когато се озовем на ново място, започва процес на неговото опознаване. Набелязват се точки и обекти, които служат за ориентир. След няколко разходки започваме да обръщаме внимание на различни детайли, носители на разнообразна информация и пропити с атмосферата на мястото. В конкретния случай това са настилките. За историята на този нездравословен интерес, може да прочетете в статията „Just Walking Around – Part 1” , публикувана на 02.07.2010г. Шестте места са подбрани от някои мои пътувания през годините, както и от времето когато живеех в Париж. Всяко еднo от местата е представено с обща снимка и три детайла. На всяка снимка съответства описание. Вървете след мен и внимавайте къде стъпвате….

Ваш пешеходец : Петър Стефанов

Мис Януари-Февруари – Храдец Кралове, Чехия, Юни 2010г.

HKR -Храдец Кралове, Велке Намести – Централния площад на стария град.
Намирам се в Храдец Кралове, по покана на ирландска фирма, която има завод там. Част съм от смесена група архитекти и инженери от Варна и София, с цел запознаване с продукцията. В хладния юнски следобед, при средна температура на въздуха от 14 градуса по Целзий, под небе, отрупано с чешки облаци, ние тичаме след нашия американски гид, случайно телепортиран в този централно-европейски прованс. Програмата включва тричасова обиколка из града и ние, с неангажиращо, но живо темпо, се носим по улиците на стария град.
HKR1 – Фоайето на Галерията за Модерно Изкуство, Велке Намести 140/16A, Храдец Кралове.
Класически Сицисион, дело на архитекта Освалд Поливка. Пода е красива мозайка от различни по форма и цвят тесери и квадрати армирано стъкло, които осветяват долния етаж. Използвани са няколко техники на полагане на камъните.
HKR2 – Пресечката на ул. „Длоуха” и ул. „Радушова” в стария град на 100м от Велке Намести.
Тихи улици, джаз барове, магазини за музикални инструменти и галерии. Културата струи от паважа. Приятно е! Уличното платно е покрито с едри правоъгълни павета, ръба е от големи парчета камък, а тротоара от малки павета.
HKR3 – Завода на „Kingspan”, поразителен с нереалното си ниво на хигиена. След това посещение, вкъщи винаги ми се струва мръсно. Пода е от необработен бетон.

Мис Март-Април – Йонийско море, Гърция, Септември 2010г.

IS -Асос, о.Кефалония.
Изключително красив град с малки къщи в приятни цветове (за разочарование на българските предприемачи, нямаше минерална мазилка в жълто или оранж). Гъста и разнообразна растителност и стара крепост/затвор.
IS1 –Фискардо на о.Кефалония.
Стъпил в морето, с протекторни терлици, за да не се повредя. Дъното е от ситен пясък, дребни камъчета и твърда морска трева.
IS2 – Пристанището на Асос, о.Кефалония.
Пешеходния кей е направен от асфалт с борд от каменни плочи с дължина 2м. Стъпаловидно под него има втори каменен борд, който предполагам е от античния кей и след него идва поразително прозрачна вода.
IS3 – Безименна стълба, свързваща две безименни улици на хълмовете в град Асос, на о.Кефалония. Не видях нито една табелка с име на улица, иначе бих бил по-конкретен с локацията. Странна организация улеснена от факта, че има общо 4 улици и безброй стълби, които ги свързват. Всичко е от камък с варосани ръбове.

Мис Май-Юни – Истанбул, Турция, Август 2010

IST – Изглед от градината на двореца Долмабахче + туристи.
IST1 – Хълма Камилика.
Панорамно кафе, на гърба на едно от именията на семейство Коч, в азиатската част на Истанбул. Ужасяващо силен туристически трафик за изпиване на едно кафе, гледайки поредната панорама. След 4 часа пихме кафе, друг хълм, в друга част на града, с друга панорама… Панорамната тераса е от чупени парчета бял мрамор, уплътнени с мозайка.
IST2 – Градината на двореца Долмабахче.
Нещо като „copy-paste” на Версайския дворец, но с непредвидена еволюция в източна посока. Резултатът е впечатляващ. Алеите са покрити във „френски стил“ с много ситен чакъл, който с времето се превръща в пясък. При подобна настилка, вятърът не е приятел на туриста.
IST3 – Св.София, пред Портата на Рая.
За да се премине, трябва да се потъркат няколко елемента от камък, после и себе си да търкаш и в края на краищата по-скоро ще попаднеш в Кожно-венерическия диспансер, отколкото в Рая. Но и аз извърших ритуала като прилежен турист., обсидиан и малахит, оформят сложен геометричен мотив на бял мраморен фон.

Мис Юли-Август – Маратеа, Италия, Септември 2009г.

MAR – Малък град в южна Италия, наречен Маратеа.
Толкова малък и толкова неизвестен, че се изумявам как ние го открихме. Запознах се с един сицилианец, който живее буквално на 200 км от там и цитирам: „…Как се казва? Маратеа? Никога не съм го чувал! Хубаво ли е там?…“. Не само, че открихме тази слабо засегната от китайски сувенири местност, но и прекарахме там цяла седмица. Интересна комбинация между много стръмна планина, силен вятър и море. Една от местните забележителности е статуята на Христос-Спасителя, поставена на връх Биаджо (600м. надморска височина), която се вижда и нощем, в радиус от 50км.
MAR1 – Маратеа, ул. „Сан Пиетро” 42.
Интересна техника за павиране, която представлява инкрустиране на парчета хаотично подбрани керамични плочки. Имаше няколко различни конфигурации: по диагонал, с триъгълничета, квадратчета…реално възможностите са безкрайни.
MAR2 – Маратеа, ул. „Токко” 11.
Тясна и много стръмна улица, която е павирана с много ситни павета в сиво и бяло.
MAR3 –Пристанище Маратеа, Централен кей.
Яхтеното пристанище изглежда сгушено под надвесилата се планина. На нейния фон всичко изглежда малко и леко схлупено.

Мис Септември-Октомври – Париж, Франция, Октомври 2004

PAR – Централата на ЮНЕСКО, дете на постмодернизма, бетонови подвизи накъдето и да се обърнеш. Язва в неокласическата тъкан на града, на 500м от Марсовите полета и Айфеловата кула в 7ми арондисман. Сред суровата сивота на контекста е създадена японска градина от пейзажиста Исами Ногучи и павилион за медитация от архитекта Тадао Андо. Това място е оазис от ярки цветове, които се променят според сезоните. Градината представлява поредица от малки басейни и канали, каменни градини, монолитни форми и разнообразна растителност.
PAR1 – Париж.
Воден басейн, който може да бъде пресечен по каменни кубове, оформящи пътека.
PAR2 – Париж.
Мост от дълги парчета варовик, който пресича канал. През водата се виждат едър речен камък, разпръснат по дъното.
PAR3 – Париж.
Воден басейн, пълен със едри речни камъни и разпръснати квадратни плочи черен гранит, по които се преминава на отсрещния бряг.

Мис Ноември-Декември – Помпей, Италия, Септември 2009г.

PMP – Помпей, близо до изхода от музейния комплекс.
Помпей-римския град, унищожен за един ден от изригването на вулкана Везувий. Това което е изровено от пепелта е с размера на малък съвременен град. Жилищни квартали, магазини, богати вили, амфитеатри, големи улици и централен площад с доста впечатляващи размери. За 5 или 6 часа не успяхме да обходим всичко и към края откровено търсехме изхода. За това време могат спокойно да се обходят Шумен или Търговище.
PMP1 – Помпей, двор на къща.
Двуцветна мозайка от черни и бели квадратни парчета гранит с декоративен елемент.
PMP2 – Помпей, Вила на мистерията.
Мозайката на пода е направена от миниатюрни бели парченца мрамор, не по-големи от нокът, и по-едри цветни тесери. Невъзможно е да си представя времето, което е необходимо, за да се направи пода само на тази стая.
PMP3 – Помпей, ивица между пътното платно и тротоара.
Направена е от парчета керемида, сложени перпендикулярно и залети с циментов разтвор.