Музея на Урбанизма в Шанхай (Китай) из „Дневника на пешеходеца“
30 Март 2007
Пътуването ми в Китай беше с работна цел, затова имах възможността да посетя някои по-необичайни места. Едно от тях бе музеят на урбанизма в Шанхай, който има аналог във всеки голям китайски град. Смяната на комунистическия режим от затворен(класически) в модерен (капиталистически), през 90-те години на XX-ти век, води до неимоверен растеж на градовете, като ги превръща в мегаполиси.
Шанхай увеличава популацията си от 10 000 000 (през 1991г.) на 18 000 000 жители, в рамките на 10 години. По-фрапантния случай е Чунцин, който от малък провинциален град се превръща в най-голямото населено място в света с 31 000 000 души, но за него ще разказвам отделно. Китай през месец март 2007 година е едно развълнувано място, което се готви за олимпиадата в Бейджин (Пекин) следващата година и за световното изложение в Шанхай през 2010. Партията се опитва да превъзпита местното население, като забранява някои от трудно смилаемите за западняка навици, като плюенето и оригването на обществени места. С един декрет от върха, изкореняват 7000 години обичаи за половин година. За моя радост попаднах в транзитния период и съм сред последните западни очевидци на този тип изразяване на емоции.
Типовият музей на урбанизма е насочен не толкова към чуждите туристи (не-китайци), колкото към местните такива. В Китай 80% от туристите са местни, с население от над 1 400 000 000, не е трудно да изпреварят най-пътуващите държави САЩ и Япония. Един подобен музей, има за цел да обясни на населението, чрез макети,схеми, анимации и статистики, в каква посока се развива града му. Изложени са големите градски проекти за инфраструктура, индустрия, транспорт и жилищно строителство.
Сградата на музея се намира на площада на Народа, до кметството, в центъра на Шанхай. Разполага с впечатляващо голямо фоайе, в което има макет на река Хуангпу, която разделя града на две с размери приблизително 20м. X 2м. „Нищо необикновено!“ казах си, защото в университета сме правили и по-големи, макар и не така красиви и чистички. Има и разни информационни табла, магазин за сувенири, кафене……да кажем съвсем тривиално разпределение. За момента без големи изненади. Но само за момента, все пак има още 3 етажа за гледане.
Визитата продължава към втория етаж и тук…..Бум!!!…. Най-големия макет, който някога съм виждал. В зала от приблизително 2000 кв.м. макет на град Шанхай и прилежащата околия в мащаб 1/200. Не съм твърде впечатлителен, но тази гледка никак не ме остави безчувствен. Макетът е толкова голям, че има мостчета които минават над него за да се вижда от близо детайлите. Има и два етажа с галерии по периферията, за да може да се гледа от височина над 6м. Но този покъртително голям макет, дори не е единственото нещо за гледане. Около него има разположени малки и големи зали, в които се представят различни проекти с предстояща реализация в рамките на близкото десетилетие.
Пътни детелини, нови булеварди, паметници, реконструкции, пречиствателни станции. Между залите има симулатори на коли (седалка, екран и волан), на които може да се шофира виртуално по новите отсечки от пътища които се строят. Наред с макетите и медийните радости има и интерактивни план на метрото с много бутони, които проиграват различни етапи от строителството му. През 2007 в Шанхай има 5 функциониращи линии на метрото, но за световното изложение през 2010, ще са 13. А след само 10 години ще са 22.
Сигурен съм, че един музей на урбанизма България, би изисквал, големи инвестиции, но срещу тях голям процент от гражданите, ще могат да погледнат на града си, не само през прозореца на апартамента си, но и да го обхванат в цялата му географска и икономическа сложност. Едно такова учреждение, говори за желание за диалог между специалистите(урбанисти), инвеститора(държавата) и гражданите за които се прави.
