Just Walking Around – part 1

Преди няколко години седях на една пейка в Париж и пушех. Случайно си погледнах в краката и забелязах песъчливата настилка, която французите използват често за обществени места. Помислих си че комбинацията със сините ми мокасини е забавна и затова си направих снимка. Изправен,загледан в краката си с фотоапарат,сигурно съм изглеждал странно отстрани. Щрак! и забравих за случилото се. Следващия път когато се оказах с фотоапарат в ръка,обаче се сетих и направих цяла серия снимки показващи същото: краката ми на фона на земята по която вървя. Оказа се интересно и ново преживяване. Тогава започнах да снимам какво съм видял и по какво съм вървял докато го виждам. Земята пази спомени, които сградите и хората са забравили.Историята видяна по този начин може да звучи по коренно различен начин.Сега, 4 години по-късно продължавам да го правя.

Анализът на двете измерения поотделно, може да наведе на интересни зависимости,които иначе не се забелязват. Често хоризонталните и вертикални равнини са носители на несвързани или напротив допълващи се истории. В графичното изучаване, което правя сравнявам снимки правени от една и съща гледна точка, едната напред а другата надолу. След това анализирам до каква степен се допълват, или не, стилово,смислово и исторически.

Чехия, Храдек Кралове, пресечката на ул.Длоуха и ул.Радушова, 16 Юни 2010г.

Намирам се в Храдец Кралове,по покана на ирландска фирма,която има завод там. Част съм от смесена група архитекти и инженери от Варна и София, с цел запознаване с продукцията. Сравнително тривиалния сценарий „ние ви храним и забавляваме-а вие работите с нас“,който се разиграва по цял свят. В хладния юнски следобед, при средна температура на въздуха от 14 градуса по Целзий, под небе отрупано с чешки облаци, ние тичаме след нашия гид. Програмата включва тричасова обиколка из града и ние, с неангажиращо, но бързо темпо, се носим по улиците на стария град. Когато се налага да се гледат много нови неща за кратко време,мозъка е изострен и забелязва детайли, убягващи на съзнателно ниво. Не се учудих когато изостанах зад групата и снимах земята и след това,вдигнах обектива и пак : Щрак!. Все още не знаех какво съм видял, но скоро щях да разбера.

Застанал съм на ръба на тротоара. Виждат се едрите павета на улицата, които са със добре загладени ръбове, от няколко века преминаващи коне,карети и автомобили. Бордюра е направен от едри камъни, които са в по-добро състояние, но имат подчертано исторически вид. Тротоара с малките си новички павета, вероятно е връстник на бордюра ,но е ремонтиран скоро. Това може да се заключи по снимката от пръв поглед, без излишно задълбочаване.

Поглеждам напред и виждам тясна алея, между две стари сгради, която е аменажирана с цветарници,които хармонизират добре с обраслия в бръшлян, калкан. На входа има сложен нов ретро фенер, допълващ се с очуканите фенерите на прилежащия калкан. Един вид „no man’s land”, където хората си изхвърлят боклуците и никой не носи директна отговорност. Благодарение на работата над това място,към което е подходено с необходимото уважение и такт, в историческия център на Храдец Кралове се появява една „нова-стара“ алея, която да пренесе заблудилия се турист, назад във времето, да чуе биенето на камбаните на Бялата кула, тракането на колелетата на карета,бързаща за някъде. Да чуе глъчката на хората, да усети миризмата на телешко с мащерка, да замечтае, да се обърне с надеждата да види с очите си картината която му диктуват сетивата….и да си удари челото в обектива на апарат от японската група ,която върви зад него.

Не всеки анализ може да наведе на конкретни изводи. В този случай земята и погледа разказват една и съща история. Преди години един архитект-акустик, ми разказа че има прости на вид проекти, в които има богата и разнообразна акустична среда. За мен сравняването на хоризонталния и вертикалния план представлява търсене на същата зависимост. Това което в началото беше, просто шега,започва да се превръща в целенасочено търсене.

Ваш пешеходец : Петър Стефанов