Рецензия ОУП 2009

РЕЦЕНЗИЯ

ОТ АРХ. ДИМИТЪР ПЕТРОВ СТЕФАНОВ

ИЗГОТВЕНА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗГЛЕЖДАНЕ НА КОРИГИРАНИТЕ „ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ НА ОБЩ- УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. ВАРНА И ОБЩИНА ВАРНА“ И „СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО МУ“

Разбирам,че изработката на ОУП на град като Варна е изключително сложна задача. От една страна това са последствията от радикалните промени в политическото и икономическо устройство на страната , от друга от преплитането на множество интереси на местния и национален капитал в придобиването на стойностни части от новоусвоените територии и от трета, емоционалната нагласа на заелите се с проблема специалисти да направят нещо значително и достойно за своя град.

От какъв план има нужда град Варна?

На първо място градът има нужда от действащ план. Прекалено дълго продължи безвремието и последствията са очевидни.

На второ място – след дългия период на неограничена свобода за разпореждане с градските територии днес градът има нужда от дисциплиниращ и опазващ план , предлагащ дори рестриктивни мерки за защита на ценностите на природната и материална среда, както и да създава удобства за живота на собствените си обитатели.

На трето място – Промяната в обществено икономическите условия и хаоса на прехода промениха заложените идеи за развитие на града. Днес е важно да анализираме тези промени ,да приемем подходящ модел ,близък до този на развитието на града и съответно да се опитаме да го следваме.

Функционално зониране – липса на ясен модел за развитие.

Предложеният план е следствие от преплитане на няколко фактора.

На първо място е факторът – последствия от реализацията на заложените в предходния действащ план идеи. Следствие на това е ориентиране на зоните за труд на северния бряг на варненското езеро и изнасянето на жилищните територии на северозапад. Резултат на този план са и макар и ненапълно реализираните надлъжни градски артерии бул.”Владислав”, бул.”Сливница” и бул.”Цар Освободител”. Точно тези артерии ,съчетани с наличието на евтини и големи по размер терени предопределиха изнасянето на големите търговски и офис обекти в западна посока. Тази дислокация е един от новите структуроопределящи фактори в развитието на града.

На второ място – това са последствията от смяна на икономическия модел в страната. Частната собственост , пазарния подход и абдикирането на държавата от функциите и на основен регулатор в развитието на населените места доведоха до струпване на обитаване и курортни функции в прилежащите на морския бряг територии на общината ,без те да бъдат осигурени инфраструктурно и обслужени като пълноценни градски територии. До сериозни последствия доведе приватизацията и раздробяването на бивши добре организирани промишлени площадки, както и така наречените временни строежи по трасетата на неизградени градски пътища.

На трето място това е ролята на субективния фактор изразяваща се в подадени заявки за предназначение с които планът трябва да се съобрази и не на последно място опитите на професионалистите проектанти да доближат наложилите се тенденции до някакъв смислен модел за развитие.

Нов момент в предложения план е акцента в развитието на южния град. Това носи две главни ползи за плана – включване на нови територии за обитаване и може би най-главната – баланса на зелената система, който влиза в нормите благодарение на включването на огромен зелен масив ,разположен между с.Звездица и кв.Галата. На план всичко изглажда нормално и логично. Проблемът тръгва от комуникационното обвързване на северния и южния град. Аспарухов мост е с изчерпващ се капацитет, а новата връзка на ниво вода е бавна и несигурна. Лансира се идея от арх.Георги Минчев за продължение на бул.”Приморски” през вълнолома и осъществяване на връзка с пътя за кв.Галата. Не бе приета от колектива може би поради опасността от претоварване на крайбрежния булевард с транзитно движение или поради опасения за икономическа нецелесъобразност.

При тази налична и заложена комуникация между северния и южния град аз съм скептик за възможността в близките 10 години там да се случи нещо сериозно, което води до един по-кардинален извод – без наличието на южен град превръщането на острова в градско сити е самоцелно и безсмислено. Най многото ,което може да се случи е изграждането на бизнес център в района на пристанище Варна и подобен в зоната на института по хидродинамика.

Къде остава градския център?

Преди да отговоря на този въпрос ще се опитам да опиша вариант за развитие на приоритетите за града през следващите 10 години.

Довършване на бизнес парка , проектираните МОЛ-ове и офис центрове в западно направление. Това измества центъра на тежестта на града на запад. Увеличават се трудовите и бизнес движения изток запад и търсенето на жилища за постоянно обитаване. От Общината ще се очаква – разширения с ленти за МГТ и по трите магистрали –„Владислав”, „Сливница” и „Цар Освободител” и подходящ трафик, саниране на сегашните жил.комплекси и уплътняване.
Разтоварване на Вторичен градски център Запад със строителство на подобни в района Бриз-ЮГ и кв.Аспарухово
Разширение на бул.”Девня” и „Приморски” – трябва да се проектира и реализира едновременно за двата булеварда като се предвидят поне шест лентови, двупосочни. Покачване на бизнес интересите по двата булеварда. Строителство в зоната на пристанищен комплекс , Максуда и цялата прилежаща на бул.”Девня” територия до с.Казашко и връзката с втория мост.
Изграждане на двата концентрични ринга – бул.”Левски” и бул. „Варна” и връзката им с Аспарухов мост. Тук вече мостът ще изчерпи капацитета си напълно.. Предвидената връзка на ниво канал е локална и бавна и няма да се отрази съществено на трафика.Ще се появи огромна необходимост от изграждане на нов мост.
Изграждане на втори мост при с.Казашко и обвързване на моста с пътната мрежа на града. Не мисля ,че трафика заобикалящ Варна е толкова голям и предполагам ,че първия етап ще приключи с обвързване на моста с бул. „Девня” и трасето на А-2 /Е-87/ След тази придобивка за града ще се засили урбанизирането на терените между с.Тополи и с.Казашко, които в един момент ще се свържат,както и продължи процеса на овладяване на територията между магистралата за София А-2 и бул.Девня т.е.канала.

Посочените по горе мероприятия са продиктувани от плана, който сега разглеждаме и са крайно необходими за функционирането на градския организъм.

Какви изводи правя за посоченото функционално зониране ако всичко това по-горе се случи.

Изграждащото се административно и търговско обслужване в западно направление ще продължи да прониква и да се развива както по посока на захранващите булеварди така и в посока на канала ,особено след уширението на бул. „Девня” първоначално по булеварди „Атанас Москов” и улица „Пеячевич”. Може би по-редно би било по тези трасета да се допуска смесени многофункционални отреждания на УПИ. Такова предназначение би могла да има и прилежащата от север на бул.”Девня” , примерно 100 метрова ивица .
Колкото и да ми се иска бул.”Приморски” да продължи до пресичането при с.Тополи с новия мост и да се превърне в атрактивен крайбрежен булевард, приемам за неизбежно отреждането на териториите заобикалящи летище Варна за производствени ,както и запазване на пожеланото място за ново пристанище. Длъжен съм да предупредя че следствие на това решение ще се засили натиска за насищане на историческия център с високи сгради, а оттам и нови комуникационни проблеми за които в специфичните правила трябва от сега да се заложат мерки за защита както и адекватно комуникационно обслужване. Заемането на залива при Максуда от контейнерното пристанище трайно ще задържи неугледния вид на контактната зона на града с залива, разположена между двата моста.
И така къде остава градския център. Според плана ,който приемаме административния и културния остава в сегашния център в който без място остават операта и библиотеката. Бизнес офисите и големите търговски сгради се концентрират в районните центрове. Сградите за образование и здравеопазване се доразвиват в сегашните си имоти.

Към темата за функционалното зониране искам да добавя ,че за недостатък на този план считам узаконяването на зловредната практика да се застрояват резервирани за зелени площи терени .Визирам парк Младост, Приморски парк в зоната между Шокърския канал и Евксиноград и Ботаническа градина.

Не намирам за сериозно и „случайното отреждане” на отделни УПИ за зелени площи или обществено обслужване. Направената препоръка за уедряване на отрежданията също не е изпълнена от колектива, разработващ проекта.

Не одобрявам разминаването между предназначението на острова ката зона Ц1 – за делови център на Варна и текста в обяснителната записка ,че тази територия ще се използва за „паркова среда със спортни терени ,развлекателни обекти за деца и възрастни ,плувни басейни и водни атракции,яхтени пристанища”. Кое от двете е вярно? Аз приемам да е второто, но тогава да се оцвети в подходящ цвят и да се каже къде е деловия център на Варна.

Комуникационно – транспортна система.

Считам че проектът е доразвит и усъвършенстван за времето от гледането на национален експертен съвет. Две са забележките ми:

Слаба комуникационна обвързаност с южния град.
Липсват радикални мерки за решаване на проблема с паркирането в целия град.Ще ми се да видя ясни петна за многоетажни паркинги зад които да застане Община Варна и започне решаването на този най-тежък за града проблем.

Правила и норми за прилагане на ОУП и специфични правила и нормативи към ОУП на гр.Варна и Община Варна.

Очевидно екипът работещ ОУП и Възложителят в лицето на Община Варна не се смущават от въвеждането на множество подзони към различните видове територии. Приемам, че това упорство е признак на сигурност в добрите намерения. Практиката на прилагане на ОУП ще покаже тяхната целесъобразност.

Категорично не приемам пълната свобода по отношение на третирането на централните градски части. Дори компромисния вариант за ограничения в етажността до влизане в сила на ОУП, консенсусно приет на съвместно заседание между представители на колектива, работещ по ОУП и представители на КАБ и САБ Варна , не е приложен.

Пренебрежително е отношението в специфичните правила към културно-историческото наследство, богато разработено в текстова и графична част на проекта. Отлагането приема на регламент за бъдещо време ( след разработка на генерален консервационно – реставрационен план и програма за изпълнението му, както и археологически кадастър за територията) със сигурност поставя под съмнение възможността това наследство да бъде опазено в близките години.

Препоръчвам на Община Варна да възложи цитираните ПУП и правила към тях, касаещи Централните зони , изработка на специализиран археологически кадастър , основа за изработка на генерален консервационно – реставрационен план или в противен случай да гарантира с текстове в Специфичните правила опазването на историческия център на Варна.

Предлагам приемане на предварителния проект със следните забележки:

Уеднаквяване на текстовата и графичната част на проекта , касаеща острова.
Премахване на отрежданията за едно УПИ
Изрична забрана за разработки на план-извадки до приемане на ОУП за цялата територия на града.
Изрична забрана за разработки на проекти ,касаещи територията на компактния град до изработка на археологически кадастър и генерален консервационно – реставрационен план и програма за изпълнението му.

арх. Димитър Стефанов

Юни 2009 год.

Гр.Варна