Опазване на варненското архитектурно наследство

КОИ СГРАДИ СА ПАМЕТНИЦИ НА АРХИТЕКТУРАТА И ЗАЩО ИМА НЕОБХОДИМОСТ ТЕ ДА БЪДАТ СЪХРАНЯВАНИ

Градът представлява голямо населено място предлагащо среда за работа, отдих, възпроизводство обслужване и защита на обитателите си.

Материалната среда, осигуряваща реализацията на основните функции на градския живот е най-трайната следа за качествата и спецификата на човешкия живот през различните стадии на развитие на обществото.

Запазват се ,без специална намеса, сгради и ансамбли от сгради заради функционалната им универсалност или трайна пригодност, качество и здравина на изпълнение или естетически качества. В повечето случаи това са сгради за религиозни обреди – храмове църкви манастири, обекти на културата, дворци и резиденции, сгради на имотни граждани. Обикновено те демонстрират силата и възможностите на владетелите и религията. Много от тези сгради и днес продължават да изпълняват предназначението си.

Паметници на културното наследство са и запазени , преоткрити след разкопки или след специална намеса на държавата , материални следи носещи информация за живота в по-ранни времена от развитието на човешката цивилизация, както и сгради свързани със събития и личности оставили трайна следа в развитието на града и обществото.

ПРИЧИНИ ДА ПАЗИМ ТЕЗИ СГРАДИ

Съхранение на обществената памет. Естествената човешка необходимост за се учим от успехите и грешките на предшествениците си , както при устройството на материалната среда, която обитаваме, така и от резултатите от съвместните усилия за колективен живот, а именно организацията на обществото.

Съхраненото качество на изпълнение на сградата , съчетаващо конструктивна трайност и устойчивост с естетика и хармония, обобщаваща художествените традиции на времето на изграждане.

Научни причини – за корекции, прецизиране и обективизиране на историята базирана основно на запазени писмени доказателства.

Естетика на средата в която живеем – в процеса на глобализация всички градове започват да си приличат. Единственото което ги отличава, това е тяхната история и умението тя да се вписва в настоящето. Впечатленията са по-силни, когото средата е съхранена в цялост , в завършен ансамбъл. Изобилието на украса по фасадите все по рядко са „по джоба“ на частните възложители и държавата. Богатата архитектурна среда, запазила първоначалните си функции или успешно реставрирана и социализирана е източник на икономическа ефективност и приходи.

ЗАКОНОВА РАМКА ЗА ЗАЩИТА И ОПАЗВАНЕ НА СГРАДИ ПАМЕТНИЦИ НА АРХИТЕКТУРАТА

При формулиране на основната доктрина за развитие на Европейския съюз е приет постулата за устойчиво развитие , който гласи: „Устойчивото развитие е това развитие, което отговаря на нуждите на настоящето без да отнема възможността на бъдещите поколения да посрещнат своите собствени нужди“ .

Основните стълбове на устойчивото развитие са екологията , икономиката, социалното развитие и паметта ( т.н. културна екология).

Основен приоритет на културната екология е опазването на архитектурното наследство.

У нас в България законът който регламентира опазването на културните ценности е Законът за културното наследство в сила от 10.04.2009 год.

С Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности  е въведен регламент за реда на идентифициране на обекти, представляващи културна ценност  и за определяне на режима за тяхното опазване.

Наредбата въвежда класификация на обектите на единични и групови, на такива с местно и национално и световно значение, на архитектурни, археологически и исторически (събитийни), на движими и недвижими. Регламентирани са и правилата за определяне на  териториалния обхват на различните обекти.

Дейността по откриване, идентифициране, набиране на налична информация, класифициране и предложение за включване в публичния регистър се извършва по инициатива и за сметка на Държавата в лицето на МК и нейният специализиран орган НИНКН. Към възприетите класификации няма задължителни предписания, които да бъдат следвани при реализацията на реставрационните работи.

Въведеният със ЗКН и Наредба №3  регламент предвижда определянето на конкретните мерки по реставриране и намеси да се решава от лицензираният проектант изследовател. В по-голямата част от случаите за сметка на частен възложител. Търсенето на търговска ефективност обикновено води до грубо нарушаване на пожелателните и незадължителни предписания от предварителното проучване.

Целта на настоящия текст е да улесни възложителите, проектантите и одобряващите инстанции в различните етапи на инвестиционния процес, въвеждайки 3 режима на възможни намеси при реализация опазване на недвижимите културни ценности.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НАИМЕНОВАНИЕ И ОБХВАТ НА РЕЖИМИ ЗА НАМЕСА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЦЕСА НА ОПАЗВАНЕ НА НКЦ

Режим А – за обекти представляващи изключителна ценност за националната и световна култура. Предвижда пълно опазване с запазване на автентичните материали. Частична реставрация и пълна консервация за обекти на археологията и пълна реставрация и консервация за архитектурните обекти. Не се допуска адаптация към нова функция и изграждане на пристройки и надстройки.

Режим А1 – за индивидуални обекти с национално и местно значение. Обекти със запазена функция – сгради с културно, обществено и религиозно предназначение. Предвижда се реставрация с възможности за адаптация на функционалната пригодност към съвременните изисквания. Допустими са промени в обема , изпълнени в  стилистиката на съществуващото сграда. При необходимост от нов обем, свързан с удовлетворяване на нови изисквания за реализация на функцията се допуска и изграждане на обем в контрастна стилистика.

Режим Б – за индивидуални или групови обекти с национално и местно значение. Функцията на сградата се запазва, но адаптира за съвременно ползване. Допустими са вътрешни преустройства и добавки в обема на сградата при ясно обозначаване на старо-ново. Съхранените фасади и други елементи от сградата се реставрират .

Режим В – участие в ансамбъл. За всички обекти участващи в ансамбъла се извърша двуетапно проектиране. Първи етап – общо за ансамбъла се разработват планове, силуети и правила  , уточняващи височини, видове покриви, материали и цветове. На втори етап ,спазвайки общите правила се добавят и изискванията на сградите с други режими (А и Б), ако има такива. За останалите се разработват работни проекти при спазване изискванията за целия ансамбъл. За останалите ( без сградите в режим А и Б) са допустими промени във функцията, преизграждане в стилистиката на ансамбъла и ново строителство в същата стилистика или контрастно на нея , но спазвайки общите изисквания за ансамбъла.

ЗАЩИТЕНИ ОБЕКТИ ВЪВ ВАРНА

За Варна действащия списък на сградите представляващи културно наследство съдържа около 660 обекта. Преди 2 години към този списък бяха предложени още 154 обекта. От всичките 814 ежегодно отпадат по близо 80 обекта – саморазрушават се или принудително (незаконно се разрушават).

Ново предложените все още не са официално присъединени към основния списък. Защо ли?

СЪСТОЯНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА СГРАДИТЕ ДЕКЛАРИРАНИ ЗА НЕДВИЖИМА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ ВЪВ ВАРНА

Централизирането на дейността и прехвърлянето на всички пълномощия по разпореждане със сградите паметници на архитектурата в София-Министерство на Културата и НИНКН води до мудност при решаване на проблемите и възможности за корупционна практика. Намаления състав на експертите от НИНКН — само 1 отговаря за Варна и липсата на ясна стратегия за разпореждане с обектите допълнително улеснява тази практика.

Липсата на ясни режими за застрояване на различните паметници. В зависимост от ценността на сградата и средата в която тя се намира се определят възможните подходи за адаптиране към средата. Какви са практиките:

Пълна реставрация – отнася се за най-ценните и функционално пригодни за използване сгради. – типичен пример – варненската катедрала.

Адаптация с реставрация и пристрояване в духа на основната сграда.

Адаптация с реставрация на отделни фрагменти от сградата с пристрояване и надстрояване на принципа на контраста. Основен критерий за успеха е мярката в съотнасянето на стиловете.

Пълно преизграждане (преразказ, може и метаболизиран) с отчитане на актуалните изисквания на ползвателя. Тук паметника губи автентичността си, но съхранява спомени (обикновено метаболизирани) за старата сграда. Допуска се вграждане на автентични детайли и фрагменти от фасадата и детайли от интериора.

Балканска чалга – нова сграда на мястото на регистриран паметник с игриво вплитане на познати архитектурни елементи – балюстри, корнизи, пиластри , арки и сводове без особена връзка със съборения паметник или околната среда. И най-важното 3 пъти по- висока.

За съжаление най-разпространен във Варна е последният вариант, както и липсата на добри практики както при изработването на проектите, така и при контрола за поддържане и съхранение на сградите, което се изисква от ЗКН.

НАДЕЖДИТЕ ЗА ВАРНА

Отчитайки тенденцията за отчисляване от списъка и разрушаване на сградите- културна ценност, през последните 10 години във Варна се култивира общество от радетели на опазването на културното наследство. Последователно бяха създадени:

Музей Стара Варна – от г-н Ламбрин Сотиров, който събра , възстанови и регулярно прави достояние огромно количество стари снимки от град Варна и варненци.

Историко-архитектурно дружество , което набра огромно количество информация за историята, авторите на проектите и ползвателите на сградите, представляващи културна ценност.

Издадените книги за архитектите и сградите на Варна , вече повече от 15 на брой в които са проучени и запечатани повечето от архитектурните шедьоври на Варна.

Консултативния съвет към Кмета на града по опазване на архитектурното наследство , който макар без законови пълномощия разглежда всички обекти, от списъка с паметниците на архитектурата и пише становище за неговата ценност и строителна съдба. Малко или много този съвет повлиява приемането на ПУП в които се разрешава съдбата на сградите паметници.

Обществена активност на  дружеството на САБ-Варна и регионална колегия на КАБ за работа по проблемите на опазването с професионалната гилдия и градската администрация. Преди година прегледа на архитектурата беше посветен на опазването. Голяма част от обектите бяха представени на страниците на  списание Архитектура

Магистратурите по опазване на културното наследство организирани от ВСУ – за 3 години повече от 30 архитекти получиха магистърска степен по опазване на архитектурното наследство.

Създаденото звено към Главния архитект на гр. Варна по идея на Консултативния съвет което се занимава с описване на състоянието и контрола върху реставрациите на сградите паметници в града.

Наложената промяна в ЗКН за децентрализация на охраната на архитектурните паметници в страната с едногодишен срок за създаване на регионални звена за контрол на прилагане на ЗКН

Автор на текста: арх. Димитър Стефанов