„Съхраняване на архитектурните и културни паметници на гр.Варна“ – част 1

(извадка от лекция изнесена пред „Студентски иновационен център“ при ИУ-Варна на 11.05.2017 год)

Кои сгради са паметници на архитектурата и защо има необходимост те да бъдат съхранявани?

Материалната среда, осигуряваща реализацията на основните функции на градския живот е най-трайната следа за качествата и спецификата на човешкия живот през различните стадии на развитие на обществото.
Запазват се, без специална намеса сгради и ансамбли от сгради заради функционалната им универсалност или трайна пригодност, качество и здравина на изпълнение или естетически качества. В повечето случаи това са сгради за религиозни обреди (храмове църкви манастири), обекти на културата (дворци и резиденции, сгради на богати граждани). Обикновено те демонстрират силата и възможностите на владетелите и религията. Този тип сгради и днес продължават да изпълняват предназначението си или са свързани със събития и личности оставили трайна следа в развитието на града и обществото.
Археологически обекти, запазени, преоткрити след разкопки или след специална намеса на държавата, материални следи носещи информация за живота в по-ранни времена от развитието на човешката цивилизация.

Причини да пазим тези сгради:
1. Съхранение на обществената памет. Естествената човешка необходимост за се учим от успехите и грешките на предшествениците си , както при устройството на материалната среда, която обитаваме, така и от резултатите от съвместните усилия за колективен живот, а именно организацията на обществото.
2. Съхраненото качество на изпълнение , както и изобилието на украса по фасадите все по рядко са „по джоба“ на частните възложители и държавата. Богатата архитектурна среда, запазила първоначалните си функции или успешно реставрирана и социализирана е източник на икономическа ефективност и приходи.
3. Научни причини – за корекции, прецизиране и обективизиране на историята базирана основно на запазени писмени доказателства.
4. Естетика на средата в която живеем – в процеса на глобализация всички градове започват да си приличат. Единственото което ги отличава, това е тяхната история и умението тя да се вписва в настоящето.

Основни проблеми на опазването на културното наследство във Варна
1.Централизирането на дейността и прехвърлянето на всички пълномощия по разпореждане със сградите паметници на архитектурата в София-Министерство на Културата и НИНКН води до мудност при решаване на проблемите и възможности за корупционна практика. Намаления състав на експертите от НИНКН – само 1 отговаря за Варна и липсата на ясна стратегия за разпореждане с обектите допълнително улеснява тази практика.
2. Липсата на ясни режими за застрояване на различните паметници. В зависимост от ценността на сградата и средата в която тя се намира се определят възможните подходи за адаптиране към средата. Какви са възможностите:
3. Пълна реставрация – отнася се за най-ценните и функционално пригодни за използване сгради. – типичен пример – варненската катедрала.
4. Адаптация с реставрация със запазване на обема или части от него, но допуска добавки в стила на основната сграда – пример сградата на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна. Възможен подход за ансамбъла по бул.“Княз Борис“ и „Преслав и Дръзки“. Възможност и за подобно решение по ул.“Шкорпил“.
5. Адаптация с реставрация на отделни фрагменти от сградата с пристрояване и надстрояване на принципа на контраста. Допустим е когато обемът на новата част надхвърля размера на обема на съществуващата част. Основен критерий за успеха е мярката в съотнасянето на стиловете.
6. Пълно преизграждане (преразказ, може и метафоризиран) с отчитане на актуалните изисквания на ползвателя. Тук паметника губи автентичността си, но съхранява спомени (обикновено метафоризирани ) за старата сграда. Допуска се вграждане на автентични детайли и фрагменти от фасадата и детайли от интериора. Пример транспортна болница срещу Общината или сградата на „27 юли“ и „Мария Луиза“
7. Балканска чалга – нова сграда на мястото на регистриран паметник с игриво вплитане на познати архитектурни елементи – балюстри, корнизи, пиластри , арки и сводове без особена връзка със съборения паметник или околната среда. И най-важното 3 пъти по-висока.
За съжаление най-разпространен във Варна е последния вариант.

Автор на текста: арх. Димитър Стефанов