Новите строежи в комплексите не бива да развалят комфорта им

Архитект Д.Стефанов
НД – вторник, 21 декември 2004г

Арх. Стефанов, мно­го се шумя около новия закон, който въведе ми­нимални цени за проектирането. Реално нови­те тарифи са в сила от 1 септември, можем ли вече да говорим за първи резултати от прилага­нето им?

–   Както е известно, Законът за Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране   раздели проектантите по специ­алности. Създадени бяха Камара на архитектите и Камара на инженерите, включваща всички инженерни    специалности. Всяка специалност опре­дели  собствената  си цена. Средното увеличе­ние е между 2 и 4 пъти. Размерът на заплащане­то се изчислява на база­та на средната строи­телна стойност и обе­ма на поетите задължения. Увеличаването на цените беше нужно,  за да се защити качеството на крайния продукт. През последните години силно бе принизена роля­та на проектанта. Пора­ди нелоялната конкуренция и липсата на правила за пазарно поведение се стигна до мизерно заплащане на проектантския труд. С новата тарифа се потърси вари­ант да се защити една що-годе по-прилична цена, която да гаранти­ра достатъчно време за изработване на проекта. Така че решението за въвеждане на минимални цени беше навременно и необходимо. Тук е мо­ментът да се каже, че срещу гарантираното по-високо възнаграждение логично е да има вложен повече и по-качествен проектантски труд. Нашите клиенти инвеститорите да бъдат достатъчно взискателни както при под­писването на договори­те, така и при формира­не на изискванията си към качеството на само­то проектиране. Архиктектът-проектант трябва да си заслужи парите, които иска. Тук процесът е взаимен. Не можем да приемем завишаването на цената само като индексация за поскъпването на живо­та, а преди всичко като заявка за желание за по-добре свършена работа срещу по-добри пари. Това го изисква обще­ственият интерес.

На практика така ли става?

–  Както казах, още сме в  началото,   проблеми има и затова трябва да сме по-критични. Има вече  първи  случаи  при сключване на договори, при които клиентите очевидно правят опити да намерят задни вратички, търсят се пролуки в закона. Пак нашенски шмекерувания. Те не са никому нужни и не бива отново да омаскаряваме хубавия замисъл. Добрият проект е нужен. но за това, от една страна, възложителят трябва да има желание­то и културата да го изиска, от друга страна, изпълнителят трябва да има възможността и културата да го из­пълни. Всички участници в процеса – инвеститори, проектанти, из­пълнители, контрольори, набрахме достатъчно опит в новата икономическа среда, за да си създадем правила и да ги спазваме в името на по-добрата среда, в която живеем.

На практика всички страни в процеса имат интерес от качестве­ното строителство, но много често строите­ли се оплакват от практиката на проектирането в последния мо­мент и на коляно. Как изпълнителите и инве­ститорите посрещат новите изисквания?

– Първата реакция е как да се заобиколи законът. Естествено има клиенти, които идват и си плащат, но за съжаление в масовия случай балканското отношение надделява, при това и в двете страни. Немалка част от ахритектурната Колегия смята, че тези пари са само индексация на това, което и досега е давала. Затова оттам и започнах – ние трябва да възприемаме качването на цените от двете страни като заявка на желание за повиша­ване на качеството на нашата работа, но сре­щу по- добро възнаграж­дение. Всеки у нас обича да гледа в чуждото канче. Казват – да, те, пред­приемачите, вече прода­ват по 1000 евро. Да, про­дават по толкова, но по­гледнете какво има в тези сгради. Облечени са в скъп камък, изолирани са от нераждавейка, дог­рамите са хубави, Вътре са обзаведени. В тях се влагат много повече средства, а и обезщете­нието за собственици­те е станало по-високо. Единствената           ни

възможност да оцелеем в европейската среда е да се стремим да подобря­ваме собственото си ка­чество. И съответно да искаме достойни пари за него.

Варненският строи­телен салон, който мина неотдавна, показа ли, че вече се проектира на европейско ниво?

–  И да, и не. Главолом­ното развитие на техниката значително улесни представянето на идеите. Почти няма проекти без триизмерни изображения.  Компютърните изображения     правят сградите като истински. Хубавото е, че се по­добри и качеството на изпълнение на сградите. Строителите като че ли започнаха да разби­рат, че добрият проект продава много по-лесно сградата, улеснява из­пълнението, оптимизира разходите. Отличените в  строителния  салон обекти демонстрираха качествено изпълнение. Отворените към Европа врати пропускат много информация, материали, опит. Но още много ни трябва, за да се усещаме равни. И основното е в културата на отноше­нието към средата,  в умението да се съчета­ва свободата на частна­та инициатива с обще­ствения интерес.

Санирането на сгра­ди започна, но като че ли резултатът никак не е естетически?…

–  За мен е кощунство това, което става в мо­мента        в        града. Продължава   старата практика всеки да остъклява собствената си тераса, всеки да изоли­ра външно апартамента си,   както  намери   за добре.   Болно  ми  е да виждам „лекетата“ по фасадите на знакови за града сгради. Защо не забелязваме кой и как в Европа  си  остъклява терасата или изолират отвън  апартамента? Кметствата, общината би трябвало да възпи­рат тези стихийни про­цеси.   Като живееш  в блок, трябва да се съоб­разяваш с възможности­те на целия блок, проме­ните да стават като цяло, а не на парче. Това са правила, които тепъ­рва трябва да се създа­ват. Грижата за фасада­та трябва да е на всички и ако не се спазва, да се санкционират  соб­ствениците особено в централната част  на града.

– Архитектите, можете ли да направите така, че със санирането, неугледните панелни блокове да грейнат отвън?

– Смятам, че е възможно. Това, което може да се направи отвън, е да се  смени  дрехата на сградата, Може да се префасонира, да се раз­ширят някои балкони, да се  използват декоративни панели. Така както  стана  в  Източна Германия още в края на социализма.  Този  вид сгради          придобиха съвършено друг фасон. По същество комплексите са устроени доб­ре – с пътища, паркиране,  с  обществено обслужване. Но там ста­ва нещо друго в момен­та. Поголовно върху ре­ституираните свобод­ни площи започва да се строи. Един комплекс е завършен, изчислен за комфортно живеене и би трябвало в границите му да не се допуска про­мяна в състава с допъл­нително увеличение на застройката. Иначе се пренаселва и губи тези си качества на обита­ване   Сега съдилищата реституират земите в междублоковите  про­странства,   после   се подава молба за строи­телство,  намират се точките, по които това да стане, и започва уп­лътняване на комплексите. В крайна сметка това, което го имаме като хубаво качество на обитаване,  се  компро­метира като жилищна среда. Това са непрос­тими действия. Вярно, съдът реституира, но правото  на  собстве­ност още не значи право  на строителство. Така че тук пак опира до създаването на местни правила. В много случаи местната власт може да създава за собстве­ната си територия ме­стни норми и правила, които да изпреварват законодателството в държавата. И така да се защитават територии­те от процеси, които нанасят щети на обще­ството.

Тази година архитектурната Колегия бе изключена за награ­даВарна„, догодина пак така ли ще бъде?

–  Обидно беше за Ко­легията. Още повече че имаше направени предложения. Мисля, че това е резултат от желание­то на общинската коми­сия по Култура за нама­ли броя на наградите като завиши критериите за тяхното раздаване. Нищо фатално не е ста­нало. Архитектурната Колегия     трябва     да продължи да се бори за собствения си автори­тет. Ръководството на САБ организира ежегоден архитектурен салон и номинира най- добрите за голямата награда. Със своите действия архитектурната Камара също се опитва да вкара ред в пазара на проектирането. Така че да чакаме добри резултати.